...

Комплименти! Бис! Брависимо! Поклони и светлини от прожектори! Лъскави ламета и мърляви лекета! (пънчо свири с уста и треска по масата)

Хахахахаха!
Аферим, челеби!!! Тешеккюр едерим!

Аз знам. На берекет е. Все мъжки ще раждаш и от вуци нема да се боиш.

Бе, от вук се не боим и сега, ама пък от улица Караджичова - много, оти 'се се губим по нея...

това хората сме много странен вид от животинския свят като няма чудовища да ни притесняват сами си ги създаваме

това ще да е някакъв символ... Обаче, колкото и да се чеша по главата нищо не измислям.

аз още си имам чудовища, едното се крие под леглото и само чака да си протегна кракът до него.... имам си и хлебарки които ме дебнат като ходя до туалетната с големите си наточени като бръснач зъби...

много се зарадвах на писанията ти, най накрая да прочета нещо готино и радващо! Бравос!

благодарЯ!

@Тео, някакъв сувенир ще да е, ама верно много странно изглежда!

Ти близнА ли буцата розова сол да видиш дАли наистина е солена или тА лъжат?
:))))
Щото може и камен от марс да е това и току-виж нещое чудовище си отгледаш ново, вид, непознат може да има вътре....

doriana, евалла за идеята!
Е сега близнах - сол е, пфуй.

http://geryordanova.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/10/08/krakovski-impresii-solnata-mina-vielichka.241623

Хилядолетният град не е много голям (741 000 жители) и централните му части спокойно могат да се обходят пеша. Градският транспорт е уреден и върви до късно, метро обаче няма. Имат нещо като нашите маршрутки, с които може да се отиде до друго изключително място, на 10 км извън Краков. Като стана дума за Толкин - солната мина Величка е сякаш прототипът на

подземното царство на джуджетата Мория

Легендата я свързва с кралица Кинга. Тя била унгарка, омъжена за полски крал, и много искала да направи подарък на новия си народ. Кинга търкулнала сватбения си пръстен и той паднал в дълбок процеп в земята. Отдолу се открили пластове каменна сол. Разработката започва още в 10-и век, а 500 години по-късно било обичайно поредният крал да се хвали пред гостите си, като ги развежда из мината. Днес Величка е туристическа атракция със своите 300-километрови тунели на 9 нива. Из тях има скулптурни композиции, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга. Всичко в него - и барелефите, и олтарът, и разкошните полилеи - е изцяло от сол.

Ама за чий хикс са набучили пръстен отгоре?

Сетих се, Тео!
Пръстенът е защото твърде често мигрирам - да може да ми хване следите. Ама аз ще го изскубА ;)

Цяло чудо (или чудовище?!) е, че те познавам... И се гордея от това!
Поздравления, приятелко!
Поздрави от най-хубавата (според моите лични усещания) планина!

Хубава вечер ти желая!

аз съм тази, която се пука от гордост, че те познава... ама ти си го знаеш ;)
А за планината си абсолютно прав - най-хубавата е! И другарят чужденец потвърди, но това е друга, дълга история...
Наздраве! Весела вечер и на теб!

В телефона си имам Blues 1936-1950 vol.1,disc1;vol.1,disc2;vol.2,disc1;vol.2,disc2.

ами, това е сватбеният пръстен на Кинга.

и аз завиждам ;)

ахааааааааааааа, благодаря, че разбули мистерията!
Ама много грозен е бил тоя пръстен... Без него буцата сол ще изглежда къде-къде по-добре.

едно стихче на kult, към което ме върна твоя текст -

Искaм си всички чудовищa...,

оновa, което спи в еднa скъсaнa робa
и нощем дрaщи по врaтaтa нa гaрдеробa

оновa, което под леглото ми дебне
и възглaвницaтa ми дърпa щом се протегне

оновa, което ходи сaмО по тaвaнa
и се е зaкaнило дa се премести в новaтa вaнa

оновa, което зaд ъгълa скришно нaдничa
и сaмо чaкa нечия сянкa след която дa тичa

оновa, което зaд всякa врaтa ме причaквa
и щом я зaтръшнa зaпочвa дa се оплaквa

оновa, което все върви зaд гърбa ми
и се криви тaкa, че плaши дори тaлaсъми

оновa, което живее в чешмaтa
и все ръмжи когaто пуснa водaтa

оновa, което под мaсaтa бисквитки си ръфa
и се опитвa в пaнтофите ми дa се нaпъхa

оновa, което в тъмното нa лaмпaтa се люлее
и щом си зaпушa ушите решaвa че трябвa дa пее

оновa, което е в чaсовникa скрито
и цъкa денонощно зaщото е свито

оновa, което по цялa нощ зaд пердето сумти
и нa сутринтa крaде всички небесни звезди

имa и още...,

искaм си всички чудовищa.


http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=14537

аз си имам само един трол, няколко сънищни дракона и също един траляляли

таласъми ООД ми беше любимо филмче преди пет години

готино е, мерси :)

ми вземи научи китайски

или пък в жегата свари малко сладко в задухата на апартамента , ама без да включваш климатика.
пък и нали сме се разбрали, че ще отглеждаш пирани
аха, ай са и оплаквания , нямало чудовища

вкара ме в primeval или в торчууд , ба си

я се разтърси малко из арената и замундата, знаеш кви чудовища се оглеждат и плачат да ги намериш :))

тия нещастници не искат да ми пуснат интернета вкъщи! От 2 дни модемът мига на умряло, не могат да го пингнат оттам, а щели да ми пратят техник _най-рано_ след седмица. Ама няма да има кой да го посрещне, все едно. Ник'ва замунда поне до края на месеца, като гледам. Пък... филми не гледам, игри си имам, но са ми омръзнали... книги все едно нон-стоп чета; новият сорт чудовища е посаден, само чакам да поникнат (както пише горе) - така че няма страшно ;)
Наздраве!

остава ти само китайския.

и един съвет от приятел - земи си сиамец или хъски.
не знам за чудовища , но ако вземеш и двете в чудо ще се видиш ти :))

Хъскитата са грозни (моля феновете им да не се обиждат), а към котки, за съжаление, съм алергична. Сиамец имах навремето, той отгледа и възпита гордън-сетерката ми, лека й пръст. Всъщност, тоя израз ме навява на мисли за зомбита. Дали Елзичка ще стане зомби?!
Затова карам на рибички. Пък и аквариумът изглежда по-внушителен като нещо си живее вътре (докога ли)...

щот не си виждала моя ерик , ама са
абе ти знаеш ли кво е хъски?

аааа!!! той пънчо каза, че няма да се боя от вуци!!! баш за хъскито е идело реч! Ски'аш ли как се връзват нещата ;)

Пилец, ти си куражлия момиче - щом живееш с хищни риби, едни чудовища не биха те уплашили :)))

DJ, предметът на писанието е ЛИПСАТА на чудовища, ако не си обърнал внимание ;)

Какво е нашият свят без измислените от самите нас чудовища и страхове? Твоят постинг ме замисли сериозно над това кое е моето чудовище и ако случайно съм пропуснала да си го изпосътворя, май е време да запретвам ръкави, за да подтичвам по-бързичко към и в бъдещето!
Поздрави! И мнооого усмивки!

Инче, знаех си, че за теб няма нужда да обяснявам ;)
Наздраве!

най-важното в живота са контрастите. Примерно: гледаш заедно два на пръв поглед несъвместими компонента. И ако не са толкова близко, никога няма да разбереш красотата на единия и некрасотата на другия. А сега си представи, че срещнеш, кого ли да срещнешшш?!?! А, да, примерно вървиш и срещаш Цефул със светлоотражателно елече да мете някоя крайпътна канавка. Изобщо няма да се учудиш, защото на него това му е естествената среда, това е ареалът му на разпространение. Или пък ако го видиш в лудница? Ами, да! Къде другаде да е той... Но, когато съзираш инициалчетата му под нещо, незнайно защо наречено "разказ"... Тогава вече в мозъка ти за секунда се сгъстяват краските и оценяваш несъпоставимостта, взаимното изключване... да кажем оксиморонността на ситуацията. Така и ти с пръстена и солта - красива буца и грозен пръстен... Солена сол и сладникава красота... Ууу, да не продължавам, че ме е обхванала сутрешно-обедната муза, а по принцип гледам да стоя далеч от нея. Бай дъ уей, аз също имам алергия към котки. И астматическа, и чисто връла лепа непоносимост от присъствието им. Тез мъркащи същества, дето гледат все да те докосват, да се търкат в теб... Не дай си бог да те оближат с онзи грапав език. пфуууу Анатема.
Ади, за днес толкова...

някой ден ще можем да ги галим и ние, ще видиш :)

дано този ден не настава в близките 70-80 години. Пу пу пу

пепел ти на клавиатурата! Ще си мешаме капите...

ама, наш Гюро имаше ли капа... нямаше ли...
Трябва да питаме булка Гюровица.

Ако продължаваш да коткохулстваш, ще свършиш именно като Гюро (без капа, имам предвид), кикикик :)))

ммм, обещаваш ли?

Срам нямаш, ей ;)

тук си напълно права. Тоест, имах някога, нийде из началното отделение, но животът ме научи, че ако се срамувам и после ще си спомням само за пропуснатите ползи... Иначе, добре - за котките: или добро, или нищо. Мяуууууу

кхм...

,мхк

Много си готино пиле!!!

нали!!! :)))

Така съм се ухилила пред компютъра...:) Не се променяй!:)

прогресът е също вид промяна, шъ знаеш... особено Умереният Прогрес в Рамките на Закона ;)
Наздраве!

в подкрепа на партията с чай от жълт кантарион:))))!

поне на цвят го докарва (обновено) ;)

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=75240

цъкни заглавната страница и виж какво става като рекламираш конкуренцията :>

ааааа, аз рекламирам Ина! А иначе...

знам, знам, просто ми изглежда забавно :)

да не вземеш да си отскубнеш някое перце от мъка... веднага изтривам линка.

Не го трий.

нищо няма да трия... аз, пък не знам защо, но никога не съм си имал чудовище. А уж фантазията ми е все на макс. Много ми стана тъжно сега, явно не съм изживял пълноценно детството си. Най-много да ме уплаши Кум Вълчан! Имаше един такъв човек в Котел и децата все му векат "Десет мишки на тиган - Кум Вълчан" и той ги гони по улиците. И някой казваха, че като хване дете и го изяжда. Ама и това се случваше рядко (в смисъл да ме уплаши, не да изяде дете).

другаря Николов! Знам, че е абсурдно, но баба ми с него ни "плашеше" - мен и братчеда, а ние се заливахме от смях като го споменеше :))))))))

той някой съсед ли беше, или кварталният?

Съседът от втория етаж!!! Мама все казваше "горкият човек, ако само знаеше, че баба ви си плаши внуците с него..." :D

Сега най-малкото човече, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.

- Спи, бабината, спи, че турците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.

Марко се навъси.

- Мале - каза той, - стига си плашила с тия турци децата! Ще им оживей страхът на сърцето.

- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с турци плашили... та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде благочестивото!

- Бабо, аз, кога пораста, и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем нашата калъчка и ще изколим всички турци - извика Петърчо.

- Оставете баре един жив, бабината!

И аз това питам, де!
Да не е марсиански артефакт, оставен на нас земляните за връзка с Марс? А? Ти получи ли вече факс от марс - питай ги какъв е тоя пръстен!
И още една идея - я, снимай туй чудо и го пусни тука да го видим, че много се подчесахме, а въображението ни не стига вече...
:)))))))))

но най-хубавото, което съм чела за чудовищата е хрумката на Пратчет за това как се отстраняват таласъми - покриваш ги с пухкаво розоро/синьо детско одеялце. Защо? Защото, когато човек е малък се завива през глава с одеялото си и таласъмите изчезват. Следователно - когато покриеш НЕГОВАТА глава с одеялце, таласъмът придобива тежка форма на екзистенциална несигурност - т.е. - убеден е, че не съществува и изчезва:)))))))))

:)

:)))))))))))))

Ще ви снимам буцата сол барабар с пръстена и ще ви я покажа.
eleni, теорията наистина е неоспорима и действа не само на таласъми.
Наздраве!

Хмм, аз бих предположил, че щом ако покрия моята глава - таласъмът изчезва, тогава ако покрия неговата глава - аз ще изчезна. Ама логиката на Пратчет винаги се е различавала от моята.

Уууу, айди дай нов пост де, че нещо ми доскуча, пък и ми се коментира...

да взема да разкажа за Георги Христов, а? :PPP

ам, разкажи. Но... истината, само истината и цялата истина!

тя точно истината е смешна :D

аа, истината си е просто истина. Гледните точки я правят смешна или.. тъжна

не е тъжна, а по-скоро смешна и весела. Нищо му нямаше, в крайна сметка.
Виж, ТИ като се беше порязал последния път, ми стана много тъжно. Остана ли ти белег? Моят не е толкова гаден вече.

офф, понеже порязването беше дълбоко, сега на мястото, освен белега, стои такова едно нещо, сякаш ми никне още един пръст.

Чистилище

Чистокръвен човек. Няма как да е същият.
Две ръце - десет пръста. Пресолено от смях.
Той наостря уши, докато се прегръщаме
и зарива с копито смело ланшния сняг.

После грабва лопата да копае в душата ми.
Две лица - две наопаки. Вади бримка-синджир.
Смесва картите с листите, от морето накапани,
влива в мен сок от ягоди, имплантира всемир.

Проглушава ми темето с музика за обичане.
Север - юг: в три посоки. Връщане за гнезда.
На студения клон като славей ме срича, но
аз отричам, не помня лодката при луна,
тази същата, топлата, приютила неверие:
с гръб - към дъно. Отгоре плаче нов листопад.
Няма връщане, казва, за суеверните.
Те не искат. Не могат да погледнат назад.

Той се връща. При клоните. Сменя ручея в стомните.
Долу - връх, горе - бездна. Бриз залива деня.
Приютява се лунната светлина в катакомбите.
Раните правят място на пресни гърла.

На рога си забол е звезда в отчаяние.
Грее нощ - зазоряване. Свири струнен сюжет.
Няма как да е същият. Чиста кръв за спасяване
оцелява единствено сред дълбокия лед.

Станка Бонева

ufff.blog.bg




http://vbox7.com/play:94c84c37

благодаря!

споко, ще се оправи. И аз имах такова, но вече слегна :D

хухух, знам. доста пъти ми е ставало така

уууууууу, ис ка ме пос тин г ис ка ме пос тин г ис ка ме пос тин г

напълно го подкрепям и НАЗДРАВЕ

Ме-хе-хе
Привет бебче:):):)

мъдрост, премъдрост, целомъдрие и целеустремност струи от секи твой пасаж, сека твоя строфа, сека буква, сека запетайка и секой интервал...

хахахахахахахаха

хахахахахахахахаххахахахаха
как си, бебче? :)))))))

НЕ Е това, което си мислиш!!! :))))))))))
Докато течаха номинациите, беше в затишие. Просто дръпнах дявола за опашката.

Ами..., тогава да почваме пак с номинирането, белким се върнем в изходно положение.

може би, за да избягаме от истинските, тези от новините, криминалните хроники и ... живота.
Днес съм на тъжни теми, съжалявам :)

sorry, ама тук, където живея, новините не са такива черни ;) хората наблягат на това какво е построено и какво ще бъде направено след време... и какъв точно фестивал на изкуствата ще има през следващия уикенд... рйршли

ами ти затова живееш там...

13 пирон го забих аз - но мисля, че не си фаталистка.

Не забелязах, да са отговорили на въпроса ти.

Ако това се случеше по нашенско би могло да означава - едно нещо - счита те за влюбена овца, за която ще се жени / не бързай да зе сърдиш - а дано имаш чувство за хумор/ направилия ти подаръка.
Наскоро тук се вихри едно надгълчаване на тема "Кво се въртиш като уфсъ на стръга". Доста луди приказки се изприказваха - та се сетих за това сега. Не знам нали знаеш - там при хранилките на овцете слагат едни едри буци каменна сол която те лижат. Не знам какво друго би означавало това освен предложение за брак и взаимно да си подсолявате бъдещия съвместен живот.

Тази, който ти направи подаръка - виждал ли е някога овца?

отговорили са ми, ама не си чел коментарите :D :D :D
Насмалко и аз щях да си помисля така, ама пичът каза, че е някакъв сувенир. Само че аз не го слушах и съм си пуснала покрай ушите какво ми е обяснил. Не го знам виждал ли е овца, трябва да го питам!
Това е пръстенът на Кинга, под чийто дворец са изникнали някаквите си там солни пещери.
Виж по-нагоре kobata какво е пейстнал ;)
Наздраве и благодаря за пирона!